Здравей, свят!

Здравей, свят!

Музика има навсякъде около нас: в песните на птичките, в шума на колите, звучи от телевизора, радиото, компютъра, присъства в цялата природа  и е неизменна част от живота ни.
     Музиката е част от самите нас. Тя е част от живота, не можем без нея.
    Музиката изразява нашата същност. Показва нашите чувства и мисли.Когато сме тъжни обичаме да слушаме музика. Тя ни помага да разберем по-лесно себе си и да стигна до същината на проблема си. Кара ни да се замислим върху живота си и върху чувствата си в момента, помага ни да подредим мислите си.Но тя е и нещото, което ни помага по-лесно да забравим за проблемите си, поне за миг и ми носи настроение. Онова красиво настроение, което ни изпълва отново с щастие и връща усмивката на лицето ни. Понякога ни кара и да плачем. Но дори и така, тя пак лекува душата ни. Сълзите са отровата, която е виновна за тъгата ни, а музиката е тази, която ни помага да се пречистя от нея.
    Но музика слушам не само, когато сме нещастни. Обичам да я слушам и когато сме щастливи, когато ни е леко на душата и имаме чувството, че ще полетим. Тогава тя ни помага да полетим във въздуха, макар и само във въображението си.
     Музиката, както казват старите хора, е „балсам за душата“. Тя умее да лекува душевните рани на хората, чрез красивите си звуци.Знае как да носи щастие на човек с невероятните си мелодии. Може да разказва истории за герои, за любов, за тъга, за смелост и за ярки и незабравими фигури на най-различни герои от историята. Чрез нея велики музиканти могат да се докоснат до душата на всеки човек – малък или голям, беден или богат и да му предадат своето послание без значение в кой край на Земята се намира.
    Музиката присъства и навсякъде в природата.Тя е в песента на птичките-красивата мелодия, която пее славеят и грозната и тъжна песен на гарвана.Всяка сама по себе си носи нещо красиво и тайнствено, макар и понякога да е по-трудно откриваемо. Музиката я има и в ромоленето на събуждащото се пролетно горско поточе. Присъства и в шума на морските вълни през лятото.Има я и в шумоленето на падащите, есенни листа. Музика има и в скърцането на снега под краката ни през зимата. Музиката е навсякъде около нас, целогодишно, трябва само да отворим сърцата си за нея и да я пуснем в тях. Има я и на полето на село в лаенето на кучето и мяукането на котето, дори и в спокойствието, което присъства там, дори и в тишината пак се долавя шума на вятъра. Музика има и в забързаното и шумно ежедневие в града, в шума от колите и бързащите хора.
    Всяка музика носи в себе си красотата, ние трябва само да отворим душите и сърцата си за нея, за да е по-красив животът ни.

 

Интересни факти за любителите на електронната музика ще Ви споделим днес. Ето и класация на 10-те най- добре платени Dj в света. Цифрите определено ще Ви изненадат. На 10 място поставяме Шведският Dj Тим Берглинг, по-известен като Avicii. Едва на 23 години, той е не само един от идолите в момента в хаус пространството, но и продуцент. На таз годишните музикални награди „Грами”, Avicii бе номиниран за най-добър денс хит с песента „Levels” . Приходите му на година достигат до над 7 милиона долара според Forbs, като последно подписа договор с световноизвестния бранд „Ралф Лорън„ ,където ще бъде и лице на колекцията „ Denim & Supply”.

 

 

 

Българската Народна Сватба

Българската сватба е едно от най-богатите на традиции и символика тържества, което носи в себе си многовековната история на българската душевност и бит. Сватбата е най-разточителния и пищен ритуал в българския фолклор.

Важен момент от сватбата е сватосването. От дома на момъка в дома на девойката се изпращат сватовници, които идват късно вечер. Късният час на тези посещения е свързан с народните представи за етикет – да се запази доброто име на момковия дом при евентуален отказ. Сватовникът дава знак, че е дошъл да сгледа, като затваря вратата с гръб, сяда го огъня и рови в пепелта. Обикновено родителите не дават съгласие за сватбата от пръв път, затова годежарите ходят най-малко два пъти. Когато се споразумеят, те се черпят. Това черпене се нарича кръчма и е нещо като потвърждение на сключения договор. Към младите се отправят благопожелания и благословии за дълготраен щастлив брак. Голям дял се отрежда на пръстена, който невестата получава още при годежа.

Сватбата продължава с редица обреди в моминия и момковия дом. В дома на невестата са засевките – обред, при който започва замесването на сватбените хлябове. Освен за храна, те служат и като средство за символични изображения, които да имат магическо въздействие върху бъдещето на младоженците. В брашното или житото се поставят пръстен на момъка и гривна или пръстен на девойката. Родителите на жената, която меси трябва да бъдат живи. Засевките започват с песен. Пръстен и момини гривни са символи за сключен брачен договор. Сватбените краваи имат изключително богати и красиви релефни изображения. Наричат се „кумови краваи“, „невестини краваи“, „младоженски краваи“ или „гълъбник“, защото отгоре се поставят птичета, направени от тесто.

Сватбеното знаме, наричано „пряпор“, „байрак“, се приготвя в дома на невестата, или в дома на младоженеца, а може и в двата дома, след което се съединяват в едно, символизиращо сватбения съюз. То е бяло или червено, а понякога и с двата цвята. Закичва се с цвете, на върха се забива „позлатена“ ябълка /глава лук, чесън/ и се превързва босилек с червени конци. Вярва се, че тези предмети имат магическа сила, даряват здраве и благополучие, предпазват от магии. Дръжката на знамето трябва да бъде отсечена с един удар, за да бъде венчилото само едно. По някои места момите украсяват сватбено дръвче, което се предава на кума срещу откуп.

Важен момент е ресането на момата, чрез което се символизира преминаването й от мома към омъжена жена. Този обред води началото си от древните славяни, когато свободната коса е била символ на свободен човек. Славянската девойка е носела косата си разпусната и непокрита, а след омъжването – сплетена, което означавало изгубване на моминството и настъпване на зрелостта. Разплитането, миенето и заплитането на косата стават в деня преди венчавката и често са свързани с моминска вечер – последната в бащиния дом. Замяната на моминската плитка с немоминска е в непосредствена връзка с брачния акт в дома на младоженеца. По време на ресането, настроението в дома на момата е тъжно. Дружките я уговарят да не оставя моминството.

На ресането на момата отговаря бръсненето на младоженеца, извършвано преди да вземе невестата от дома й. То е тържествено и символизира края на ергенството. По време на бръсненето под брадата на младоженеца се държи кърпа, за да се съберат всички косми и да се опазят от магия. След това сватбарите тръгват за невестата. У момината къща, те намират входната врата затворена. За да ги пуснат, младоженеца трябва да се пребори с брата на невестата или да разреши мъчни задачи, понякога и да плати откуп.

Преди да я вземат сватбарите, невестата се забулва с плътна червена тъкан, така че лицето и да не се вижда. При извеждането на невестата от дома й се пее прощална песен.

В дома на младоженеца свекървата я посреща с мед и масло или хляб и сол. За нея се пее като снаха – отменница. Невестата трябва да бръкне в огнището, за да се приобщи към новия дом. Сутринта невестата се отбулва, извежда се на двора под плодно дърво и булото й се замята на него. Първия ден тя ритуално се включва в домашната работа и с това се утвърждава принадлежността и към този дом.

След завършването на всички сватбени обреди младите са официално признати за семейство, което започва свой самостоятелен живот.

Посрещане на младоженците

Когато гостите са настанени в ресторанта, водещият на тържеството призовава всички да станат на крака и с бурни аплодисменти да посрещнат младото семейство и техните кумове.

Те пристъпват по бяло платно, посипано със свежи цветя – символ на светлината и безоблачния живот, към който се стремят младоженците. Когато спрат в края на платното, свекървата захранва младите и техните кумове с пита и мед – сладък да им е живота. Понякога свекървата поднася по две хапки на всеки – първата със сол, втората с мед – символ на сладките и солените мигове в живота.

Следва наздравица на младоженците и техните кумове с шампанско. След като изпият шампанското (по традиция “до дъно”), младите и кумовете (ако желаят), без да поглеждат назад, хвърлят едновременно своите чаши – символиката тук е, че “счупеното носи щастие” и освен това старите хора казват “Колкото парченца – толкова момченца”.

Тази част от посрещането на младоженците, естествено, не е задължителна, но ако сте решили да спазите този обичай, пригответе си други чаши, специално за тази цел.

Кумът е желателно да каже първото “Горчиво” на младото семейство именно тук. Това може да стане, по негово желание, в един от следните три момента:

1. Ако той първи отпие от шампанското след наздравицата.
2. След като чашите са изпразнени.
3. След като младоженците хвърлят чашите.

Желателно е на посрещането да присъстват родителите и на двамата младоженци. Ако желаете, може тъщата да държи питата, докато свекървата захранва младото семейство; бащата на булката може да отвори шампанското, докато свекърът държи чашите; ако желаете да изпълните ритуала по този начин обаче, уговорете се първо с управителя на ресторанта дали ще е възможно.

Тук може да следва още един обичай, който не е задължителен. Водещият на сватбеното тържество призовава свекъра да потупа сина си по рамото, толкова пъти, колкото внуци иска да гледа.

С това посрещането на младоженците приключва и те, заедно с кумовете си, сядат на специално приготвена маса.

Забележка: Задължително уговорете целия ритуал с водещия предварително!

Разчупване на питата

Този обичай младоженците сами решават, кога точно да го изпълнят. По традиция младото семейство хваща питата, с която свекървата ги е захранила, от двете и страни и я разчупва. Старите хора казват, че при който остане по-голямото парче, той ще “командва” в къщата. После, ако младоженците желаят, млади момичета обикалят масите на гостите и дават на всеки да си отчупи по парче от питата, за здраве на младото семейство.

Желателно е разчупването на питата да стане веднага, след като свекървата ги е захранила, но също така може да направите това и по всяко едно време на тържеството.

Реч на кума

След като младоженците и техните кумове се настанят на масата, идва ред на кума да открие тържеството с реч и наздравица. В своето слово той приветства всички гости, отправя своите пожелания към младото семейство, най-често словото му завършва с „Наздраве“.

Първи семеен танц

Първият танц по традиция е за младоженците – това е техния първи танц като семейство.

Предварително може да уговорите с водещия, ако желаете той да пусне някоя по-специална за Вас песен за първия Ви семеен танц.

Празнична наздравица с гостите

Тържеството вече е официално започнало, съпровождано с много музика и танци. Идва време да се сервира празничния обяд/вечеря (зависи кога е сватбата) и е прието всички да седнат по местата си. Под звуците на тиха и приятна музика всички започват обяда/вечерята. Тук е момента, когато младоженците могат да направят наздравица с всеки един от гостите. Обиколката им започва от официалната маса, където са техните кумове и родители. При наздравицата гостите отправят своите благопожелания към младото семейство и им връчват своите сватбени дарове. След като се видят лично с всички, младоженците се връщат на официалната маса и започват своя обяд/вечеря, след което тържеството продължава отново с музика и танци.

Булчинско хоро

Това е най-важното право хоро от сватбата. По традиция булката взима един букет и застава начело на хорото. Целта е гостите на сватбата да вземат букета и да поведат хорото. Букетът обаче не го получават даром, а след като оставят една банкнота в специално подготвената за това кошничка, в ръцете на младо момиче или момче. Добре е предварително булката да уговори с водещия на сватбеното тържество колко време да продължи хорото – тогава музиката изведнъж спира. Ако букета е останал в жена, първото дете ще е момиче, а ако е останал в мъж – детето ще е момче.

Този, при когото е останал букета, има право младоженците да му изпълнят едно желание, ако искат да си вземат букета. За да даде парите, събрани от хорото, право на желание има и този, който е събирал парите. Когато преброят парите, ако сумата е четна, първото дете ще е момиче, ако е нечетна – момче.

Хвърляне на букета

Това също е сравнително нов обичай. За целта на дансинга се събират всичи неомъжени момичета и булката, без да поглежда назад, хвърля своя булчински букет. Което момиче го хване, значи тя ще е следващата, която ще се омъжи.

Хвърляне на жартиера

Този обичай е аналог на предния, само че се отнася за мъжете. Той може да бъде изпълнен, само ако булката има жартиер. За целта, тя сяда на стол в средата на дансинга и младоженеца трябва да го свали със зъби. После да го хвърли, без да поглежда, към събралите се ергени. По същият начин, който от тях хване жартиера, той първи ще се задоми.

Разрязване на сватбената торта

Това е един обичай, навлязъл като част от ритуала съвсем наскоро. За целта младоженците разрязват предварително закупената сватбена торта заедно и всеки захранва другия, а после и техните кумове. Ако сте предвидили по-голяма торта, то тя може да бъде поднесена като десерт за Вашите гости. В такъв случай разрязването на тортата от младото семейство става преди булчинското хоро.

Ако младоженците знаят, че някои техни приятели ще се женят скоро, може да ги изненадат, като ги захранят с парче от сватбената торта.

One thought on “Здравей, свят!

Вашият отговор на Красимир Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *